“Аз ще оцелея в бъдещето или ще загина в историята, но и в двата случея, болката остава, за да помня че съм съществувал!”

Красимир Димов, 18.01.2008 – 22:01h

НЕ искам да споделям вече,
искам само да ЗАБРАВЯ,
искам и мечтая за времето,
което ще помъдрее,
и ще затвори старите рани.
Красимир Димов, 18.01.2008 – 22:11h

Знаеш ли какво е да те боли сърцето,
знаеш ли какво е да си безсилен,
и да знаеш че неможеш,
да вървиш против съдбата
и да знаеш че времето
с любимия човек цъка
и когато разбереш
няма да се питаш повече.

Съгласен съм,че повече имаме нужда да пишем, когато сме нещастни.
Ако има човек до нас не винаги е точно този ,с който ще оценим красотата на реалността.
Ако той е -голямата любов,ще усетим красотата,аромат на цветя,красиви природни картини.
Но ,ако се замислим,че намирайки човека до нас, сме сбъднали мечтата си.
А от сбъднати мечти,много повече боли.Въртим се в омагъосан кръг и пак стигаме до страданието, до белия лист,където изливаме горчилката си.
Защото щастието и страданието вървят ръка за ръка.